| 02 Октомври 2011
На 22 октомври в Русе ще гостува един от пионерите на йога в България - Емил Златев, който ще проведе еднодневен практически семинар по покана на инструктора на спортен клуб „Хелиос” Митко Ружинов. Емил е бивш състезател, а сега инструктор по карате, републикански вицешампион по тенис на корт и бивш състезател по плуване. Служил е в специални войски и в началото на 90-те е бил инструктор по ръкопашен бой в полицейските звена “Сигма”. Има две дипломи за висше образование – българска филология във великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий” и Национална спортна академия „Васил Левски”. Близо 30 г. работи като учител. Автор на три книги и множество публикации.
Със своята над 40 годишна практика Емил Златев е един от доайените на йога в България. а жизнеността и усмивката му са най – яркото доказателство, че йогизмът е прекрасен начин на живот.
Звучи добре, като за стандартно представяне, но аз бих искал да споделя и моите впечатления за този харизматичен човек. Повечето хора сме устроени така, че да забелязваме промените в другите, а в себе си - не. Последната ми среща с Емил обаче ми подейства като огледало, в което видях колко съм се променил за 20-те години на познанството ни, а той ... сякаш си е все същия. Може би повечето бели коси издайнически говореха за хода на времето, въпреки греещата от него жизненост.
Заниманията ми с карате ме отведоха в далечната 1990 г. при живеещия във Варна русенец, който още в началото на 90-те години имаше репутацията на много вещ инструктор по бойни изкуства. Тогава още не знаех, че голяма част от успеха на бойците му се криеше и в заниманията им с йога.
Връщането назад събуди множество стари преживявания, напиращи да бъдат споделени най–първи. Гледайки след толкова години приятелство с човека, наричащ ме сега за моя радост „брат” , всичко свързано с него придобива нов смисъл...
Първото ми посещение при Емил остави впечатление с топлата атмосфера и сърдечно отношение. Заедно с физическата подготовка и овладяването на техника той насочваше хората към формиране на хармоничен светоглед, човешко отношение към всичко, психическа стабилност, здравословен начин на живот. Индивидуалният му подход успя да накара дори и мен, вървящ само по пътя на боеца, да посетя неговия курс по йога. Изпълнени с много хумор или суровост, атакуващи по неподправен начин вътрешните страхове на занимаващите се практиките му оставяха в мен чувството, че мога да направя всичко, което поискам. Впечатляващ хората със своето здраве и физика, със своето излъчване и ораторски умения, Емил и до днес си остава пример за следване в много отношения. Взаимоотношенията между хората, отношението ни към природата, въпроси като "Защо съм тук?" и "Какво правя в живота си?" са едни от многото теми, които безкомпромисно ми поднесе Емил още в онези мои младежки години. „Търси отговорите, а не се задоволявай с готови клишета” все още звучи в ушите ми. Пред очите ми е и спокойната му походка в една студена снежна зимна утрин, в която той по сандали и в леко пролетно облекло дойде в залата за тренировка. Още си спомням и смехът му, когато аз заедно с още един мой приятел в много голяма зима му подражавахме и в такъв вид пътувахме до Варна и за наш късмет влакът катастрофира и 4 часа стояхме в снега на незнайна гаричка.
Умението му да се шегува, без да обижда хората, чак сега ми показа в действие принципът „ненасилие” дори в такъв малък наглед детайл. „Правдивост” – един от другите основополагащи принципи, винаги ме е учудвал, как постоянно се проявява и каквото и да мислеше и изказваше, то все се оказваше вярно.
„Попаднах на клуба по йога така, както Алиса попаднала в Страната на чудесата - поне привидно случайно. Тя просто последвала заека в дупката и минала през една малка вратичка, зад която, вместо стая, стоял цял един свят. Свят, толкова богат и изумителен, толкова необикновен и колоритен, че "Страната на чудесата" е най-малкото, което може да се каже за него. Попаднах на йога поне привидно случайно, по тривиален повод, отдавна загубил своето значение за мен. Имах някакви очаквания, но те бяха надминати от това, в което се озовах, точно както Страната на чудесата надминава очакването на Алиса зад вратата да има стая.” По този начин описва първата си среща с Емил Златев негова йога ученичка, което само ни загатва за светът, който вероятно ни очаква всички някъде там отвъд матрицата, насадена от догмите на обществото ни.
Въпрос на приоритет е дали човек иска да намери своя Път в Живота или се оставя той просто да му се „случва”. Е, аз съм щастлив, че съм направил своя избор. Щастлив съм също, и че съм срещал по Пътя хора, които са били там, за да ми помагат когато е трябвало...
Митко Ружинов
Информация относно семинара : http://www.heliosgym-bg.com/component/jcalpro/view/67/53.html
