01 Юли 2009
|В периода преди 10 ноември 1989г. единствено МВР и ОСО официално развиват Карате. Има и много други почитатели на изкуството, които практикуват тайно. През 1988г. узаконява дейността си КИБИ “Хан Аспарух”, който обединява около 3000 практикуващи Карате, Айкидо, Ушу и Таекуондо, но през септември 1989 бива “саморазпуснат”. Може да се каже, че Шотокан е внесен масово именно по това време (1987) от Унгария и Полша. По-късно започват да идват и японски инструктори за да провеждат семинари у нас. Сенсей Т. Отаке идва няколко пъти, Сенсей К. Еноеда веднъж през 1994г. През 1993г. семинар провеждат Т. Имура и Т. Имамура по случай дните на японската култура. Това са съвсем епизодични източници на информация и крайно недостатъчни за да бъде постигнато някакво ниво. Късметлии са малцината инструктори, които имат възможност да пътуват и да се обучават в чужбина. Проследявайки историческото развитие на Карате у нас се вижда и защо то е тръгнало в спортна насока. При недостиг на информация и знания това е естествено.
Трайна и методична информация започва да постъпва от 1996г. насам, когато Шихан Садашиге Като започна редовно да посещава България. От тогава до сега той провежда ежегодно по два семинара годишно у нас и с право може да се твърди, че е инструкторът, който най-много е повлиял на Шотокан в България.
През последните години и Сенсей Хитоши Касуя провежда поредица семинари в София.
Сега погледнато, немалко са инструкторите, които имат голям принос за развитието на Шотокан в България, но началото наистина беше трудно.
„Когато ученика е готов, учителят идва,”. Може през цялото време той да е бил до вас без да сте били способни да го разберете и оцените. Бъдете търпеливи. Практикувайте с максимална концентрация на съзнанието. Днес бъдете по-добри от вчера. Наслаждавайте се на практиката и нека тя да ви носи радост и удовлетворение.
Коментари