Написано от Лъччезар Ненов
|
19 Декември 2007
Страница 1 от 3
„Най-голямото предизвикателство е победата над самия себе си“
шотокан карате
Наименованието „Шотокан“ идва от името, което учениците на
Фунакоши Сенсей дават на школата му. На входа на залата учениците и приятелите на майстора окачват надписа “Шотокан” или “къщата на Шото”. „Шото” – "борови вълни” – е творческият псевдоним, с който Фунакоши подписвал стиховете си. Пътят към къщата на учителя Итосу минавал през борова гора и на младини, нощ след нощ, Фунакоши се наслаждавал на гледката и шума на разветите от вятъра и огрените от луната борови вълни. По-късно хората започнали да наричат неговото Карате с името Шотокан. Първата карате организация в света – Фондация
“Шотокай”, е основана от учениците на Фунакоши, продължили да следват учението на майстора под ръководството на Шигеру Егами и Цутому Ошима. И до ден днешен в тази организация не се провеждат състезания – Карате е път за духовно и физическо усъвършенстване, а за спорт не може да става и дума. Постепенната поява на нови стилове била неизбежна, тъй като това бил начинът, по който майсторите изразявали собствените си разбирания и открития в бойното изкуство.
шотокан карате
Друга част от учениците му начело с Масатоши Накаяма през 1949 г. формира Японската Карате Асоциация
(JKA). Така през 1957 г. се провежда първият шампионат по Карате и се поставя началото на Карате като спорт. По тази причина много хора отъждествяват Шотокан със спортното Карате, но съвременното спортно Карате се развива самостоятелно от десетилетия насам като модерен европейски спорт. Световната Карате Федерация (WKF) е тази, която развива спортно Карате и обединява различните стилове под общ състезателен правилник. Неин представител у нас е
Българска Национална Федерация Карате До (БНФК). Състезанията са начина за популяризиране на бойното изкуство, но в наше време се наблюдава едно голямо разминаване между спортното карате и Карате като бойно изкуство. Това се дължи на факта, че за да се избегнат нараняванията в състезателните правилници, по-голямата част от техниките в Карате са забранени. В Кумите състезателите използват максимум 5-6 техники и това им е достатъчно да стават шампиони. Много от техниките са се променили така, че да постигнат точка на състезание, но реално тези удари нямат силата, която трябва да има една карате техника. Другите състезатели специализират Ката, но това са едни артистични съчетания, в които се демонстрира атлетизъм, но не и разбиране. Духът и благородството на бойното изкуство отстъпват пред един нездрав спортен дух. Победата е цел, която състезателите се стремят да постигнат на всяка цена, дори и с нечестна игра. Етиката и уважението са изместени от спортната злоба.
Шотокан Карате До не е спорт, тъй като идеите и стойността му са други. Спортът е само една малка част от карате, а шампионството е пагубна болест.
шотокан карате
Преминавайки през времето, думата „карате“ придобива много по-дълбок смисъл от широко разпространения
„кара-те“ - „празна ръка“. Постепенно изкуството, означаващо
„път на празната ръка” („карате-до“) придобива смисъла на
„път, начин да усъвършенстваш себе си“. Първоначално окинавското бойно изкуство с невъоръжени ръце било известно под името “То Де” - “вълшебни ръце” или “Кара те” със смисъл “китайски ръце” или само “Те” “ръка”. Фунакоши Сенсей променя йероглифа означаващ „китайски“ с друг, който звучи по същия начин, но означава „празнота“. Така “китайските ръце” се превръщат в “празни ръце”, а празнотата има дълбоко философско значение в източната култура. Освен името на изкуството, Фунакоши Сенсей променя и имената на техниките и катите, като замества окинавските им имена с японски. Следващата промяна, която прави, е преходът от Карате Джуцу в Карате До. Бойното изкуство, с помощта на което се оцелява по време на война, се превръща в Път за духовно усъвършенстване в мирно време. Колегите на Гичин Фунакоши, практикуващи други стилове Карате, възприемат новото наименование на изкуството –
Карате До или “Път на празната ръка”.
Добави коментар
Преминавайки през времето, думата „карате“ придобива много по-дълбок смисъл от широко разпространения „кара-те“ - „празна ръка“. Постепенно изкуството, означаващо „път на празната ръка” („карате-до“) придобива смисъла на „път, начин да усъвършенстваш себе си“. Първоначално окинавското бойно изкуство с невъоръжени ръце било известно под името “То Де” - “вълшебни ръце” или “Кара те” със смисъл “китайски ръце” или само “Те” “ръка”. Фунакоши Сенсей променя йероглифа означаващ „китайски“ с друг, който звучи по същия начин, но означава „празнота“. Така “китайските ръце” се превръщат в “празни ръце”, а празнотата има дълбоко философско значение в източната култура. Освен името на изкуството, Фунакоши Сенсей променя и имената на техниките и катите, като замества окинавските им имена с японски. Следващата промяна, която прави, е преходът от Карате Джуцу в Карате До. Бойното изкуство, с помощта на което се оцелява по време на война, се превръща в Път за духовно усъвършенстване в мирно време. Колегите на Гичин Фунакоши, практикуващи други стилове Карате, възприемат новото наименование на изкуството – Карате До или “Път на празната ръка”. 