Карате

Написано от Митко Ружинов | 19 Декември 2008

Карате е японско бойно изкуство, което се е зародило на островната група Окинава. Представлява система за самозащита с ръце и крака, пренесена от Индия и Китай. Зародило се като система с бойно-приложна насоченост, днес в карате има стилове, които са и със спортна ориентация.
Първите сведения относно карате се появяват през 16 век, когато се говори за окинавският майстор Сакугава. По-късно през 1664 година на остров Окинава пристига китайският майстор Ко Шо Кун (на чието име е кръстена катата Канку).
Той обучава известно време местни майстори на бойните изкуства и се счита, че е упражнил голямо влияние върху бъдещето развитие на карате.
Следващият известен майстор на карате е живелият през 19 век Сокон Мацумура, двама от неговите ученици са били Анко Итосу и Анко Азато,които от своя страна са обучавали Гичин Фунакоши (Шото), считан за баща на съвременното карате и основател на стила Шотокан. Той представя карате в Япония през 1916 година.

Написано от Митко Ружинов | 19 Декември 2007

карате за деца 1 На изток има поговорка „По-важно е при кого учиш, а не точно какво”.
Бойните изкуства са залегнали дълбоко в човешката същност и малките деца приемат с охота този образ, което може да бъде използвано умело от опитен педагог. Има 3 основни начини за въздействие, като играта е първия и най - успешен от тях. Един мой учител навремето, когато аз учех за учител и треньор, ми казваше „Играта е маята на нещата”. Затова в групите за деца се прилага предимно игровия метод, който е и най-ефективния, и то не само при тях. Използвайки положителния емоционален фон, практикуващите карате, играейки и забавлявайки се, усвояват нови за тях знания, навици и умения.

Заниманията с деца имат една основна цел – подобряване и укрепване на здравето. Практикуването на бойни изкуства уравновесява психичното и емоционалното състояние. Акцентът пада и върху създаването на навици за правилно движение и телодържане. карате за деца 2 Приоритет в тази възраст са развиването на физическите качества като издържливост, сила, бързина, ловкост и гъвкавост, развиване на психически качества като смелост, решителност, целеустременост и дисциплинираност и чак след това идва (евентуално) полагането на здрави технически основи за бъдещо високо спортно майсторство.

С рационалните си и многообразни упражнения карате е доказало своя ефект като оздравителна гимнастика, даваща отлична координация, правилно телодържане и атлетичност.

Идеята за специализирани групи за деца се заражда в средата на 90-те години в Национална спортна академия, където през това време учи за треньор по карате старши треньорът на Спортен клуб „Хелиос“ Русе – сенсей Митко Ружинов.

Написано от Лъччезар Ненов | 19 Декември 2007

„Най-голямото предизвикателство е победата над самия себе си“

шотокан карате

Наименованието „Шотокан“ идва от името, което учениците на Фунакоши Сенсей дават на школата му. На входа на залата учениците и приятелите на майстора окачват надписа “Шотокан” или “къщата на Шото”. „Шото” – "борови вълни” – е творческият псевдоним, с който Фунакоши подписвал стиховете си. Пътят към къщата на учителя Итосу минавал през борова гора и на младини, нощ след нощ, Фунакоши се наслаждавал на гледката и шума на разветите от вятъра и огрените от луната борови вълни. По-късно хората започнали да наричат неговото Карате с името Шотокан. Първата карате организация в света – Фондация “Шотокай”, е основана от учениците на Фунакоши, продължили да следват учението на майстора под ръководството на Шигеру Егами и Цутому Ошима. И до ден днешен в тази организация не се провеждат състезания – Карате е път за духовно и физическо усъвършенстване, а за спорт не може да става и дума. Постепенната поява на нови стилове била неизбежна, тъй като това бил начинът, по който майсторите изразявали собствените си разбирания и открития в бойното изкуство.