Отвъд формата Отвъд формата
При посещения на занимания по Йога всички сме чували как трябва да оставим ежедневните си проблеми пред вратата на залата и да се потопим в приятната атмосфера на практиките, така, както оставяме калните си обувки или мокрия чадър пред вратата. С усмивка правим след това асани, пранаяма и релаксации, балансиращи ни за момента и доволни, преливащи от „щастие”, поемаме по обратния път. Първото нещо, което правим е да се облечем в същите дрехи, с които сме дошли, да си обуем калните обувки, да вземем мокрия чадър, а заедно с всичко това и емоционалните наслагвания и проблеми, носени от нас преди това и оставени за малко пред вратата.

 


Съществуват безброй практики, които ни балансират физически и емоционално. Те помагат чрез вътрешното им осмисляне да се опознае Хармонията, макар и в стерилните, „инкубаторни” условия на групата, на залата. Tочно тази отправна точка обаче може да се ползва като „еталон” в търсенията ни. В живота са нужни и други практики, „сканиращи” състоянието на полевата ни форма на живот, данните от които да бъдат анализирани. Нужни са желание, честност и мотивация най-вече за да се продължи нататък с изчистване на тази полева форма. Първостепенно в случая е желанието, а самите практики и упражнения са само средства.
Пример за „инкубаторни” практики може да се види в почти всяка книга. Малко от тях обаче обясняват и съчетават в себе си освен физически и други житейски принципи. Практики, съчетаващи в себе си Абстрактното и Реалното, Материалното и Духовното, които под формата на училище ни дават „ноу хау” (знам как) да съчетаваме в единство двете противоположности – умение, така нужно ни в Живота.
„Стадният” етап, или „колективния” по-модерному, е отдавна познат, последван от желанието на човека за силен индивидуализъм – две крайности, които в хармоничен дуализъм водят до идеята за „колективната личност”.- посока далеч надхвърляща понятия като Добро и Зло, Вземане и Даване, макар че взаимоотношенията в Живота малко приличат на прехвърляне на топка над мрежата при игра на тенис („аз на теб , ти на мен”). В Живота има само една „малка” разлика – подаваме с желание да Дадем, без очакване да ни Върнат.
В тази посока на мисли Онзи, който ни води по Пътя, се е погрижил „Безмълвното познание” да се отваря за нас, когато подготвим тялото, умът и душата си за него. Но за стигнем до „Я”, трябва да започнем с „А”. Стигайки някога до „Я” може с изненада и възхита да установим, че това не е краят, а само началото на една нова „азбука”.

 

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!