
Думи, събития, чувства изведнъж се преплетоха с нещо ново, оживявайки в усещания за познато бъдеще. Вътрешна убеденост за път във времето и пространството израстваше в мен с всеки замах на греблото като бял нежен облак, който сякаш можех да прегърnа. Надигащата се нова същност постепенно изпълваше тялото ми от корема нагоре като фуния на старинен грамофон и се разширяваше нагоре, струейки през гърдите и гърлото ми.
ътешествие, отвеждащо ме през годините някъде далеч и едновременно оставящо нещо от мен тук се завъртя като бърз каданс пред очите ми. Убеденост в необходимостта му и неяснота в изхода вървяха хванати ръка за ръка пред мен водейки ме като верни приятели през неизвестния път към дълбоко позната цел, там някъде отвъд хоризонта.